Сливница е разположена в северозападната периферия на Софийската котловина и отстои на около 30км от София и на 25км от държавната ни граница със СРЮгославия.Селището е с население 8000 души.Сливница е разположена на международниа път от Белград през София за Истанбул и на ж.п. линията Калотина - Драгоман - София - Пазарджик - Пловдив - Свиленград и оттам за Близкия Изток.
На мястото на днешния град е имало селище още в дълбока древност, за което свидетелстват археологическите находки. Най-ранните следи от живот датират от каменномедната епоха. Тук е имало тракийско селище, продължило да съществува и по време на римската колонизация. Древните имена на града са Халкали (от турски) и Силибрика (Сливница). Едни от заселниците били бежанци избягали от опожареното от турците село Портарево (намиращо се близо до с. Опицвет). При заселването си оформят махали- Адамова, Портарева, Долна махала, Горна махала, Войнишка махала. Адамова махала се намира под връх Могила, мястото където Вазов пише безсмъртното произведение “Новото гробище край Сливница”. Името на Сливница влиза в българската история най-вече с боевете по време на Сръбско-Българската война.
Най-старата обществена сграда в града е храм “Св.Св. Кирил и Методий”.Строежът му е започнат през 1873 г. и довършен през 1879 г.Храмът е посещаван от Княз Александър Батенберг, Цар Фердинанд, Цар Борис III, Петър Стоянов, Екзарх Йосиф I, Патриарх Кирил, Патриарх Максим.
Друга гордост на града е паметника на загиналите през Сръбско - Българската война и за Съединението на България, разположен в центъра.
Версиите, свързани с името на града са няколко- сливането в едно на няколко села, сливането на две реки, сливането на мног заселници от много места, сливането на ветрове и т.н.
Още през 1900 г. са основани първите няколко варници с годишен добив 10-12 хил. т. Днес варниците са в ръцете на ЕООД “Калцит”(фабрика за производство на негасена вар и каменни фракции) и рудник “Козяк”, клон “Рудодобив и обогатяване” към ЕАД “Кремиковци”.
В града е застъпена и дървообработващата промишленост- ЕАД ‘Сливница-1968” (занимава се с производството на продукция с приложение в мебелната промишленост, строителството, вагоностроенето и автобусостроенето).
Други промишлени предприятия са:”Брил”ООД (производители на луксозно дамско и мъжко бельо); ”Вега”(специализирана в директен и трансферен печат върху текстил);”Релина”(производител на тоалетни сапуни и сапуни за пране);”Стройтранс”(извършва промишлено и гражданско строителство,проектиране, ремонти,рехабилитации и модернизации).
Поради липсата на работни места в града се увеличават ежедневните трудови пътувания,предимно към град София.
Държавните институции в града са:Община Сливница,РПУ,Пожарна и аварийна безопасност, Районна прокуратура,Районен съд,Пътна служба,Електроразпределение,Бюро по труда,Ветеринарна лечебница,ВиК ЕООД,Данъчно бюро,ХЕИ.
Начало на училищното дело в града се слага през 1879, когато е открито първото училище.През 1912 г. е открита прогимназия,а от 1946 г.- гимназия с пълен курс на обучение.Учебните заведениа в Сливница са:” СПТУ по транспорта Никола Йонков Вапцаров, СОУ “Св.Св. Кирил и Методий”, начално училище “Сотир Димитров”
Един от главните проблеми за развитието на града е замърсяването на въздуха в района, причинено главно от ЕООД”Калцит”,рудник “Козяк” и ЕАД “Сливница-1968”.Проблем е и еризията на наклонените терени, дължаща се на варовиковата подложка на терена, което налага своевременно залесяване. Социалните проблеми са свързани с работните места,здравеопазването и образованието.
Решението на част от тези проблеми е засилването на икономическите и търговски контакти със столицата Софиа.